Деян Донков, който живее щастието
Главната линия на характера ми? Безхарактерност. В положителния смисъл на думата, с цел да влизам по-лесно в ролята на разнообразни персонажи. Иначе имам вяра в добродетелите, най-важно е да имаме вяра.
Качеството, което искам да видя у един мъж? Мъжественост, геройство, мъжкарство… това, несъмнено, включва доста неща – да бъдеш благородник, да вземем за пример. Хубаво е човек да е непосредствен, освен мъжът, само че за него е наложително.
Фотограф: Стефан Н. ЩеревКадър от „ Камбаната “
Качеството, което избирам у една жена? Женствеността, отново като обобщаващ отговор. Независимо от еманципацията. Мисля, че сме равни. Жените превъзхождат мъжете в някои връзки, както и противоположното. Имаме потребност един от различен, господ по този начин ни е сътворил. Жената би трябвало да е нежна, красива, отвътре-отвън. Красотата е възприятие.
Качеството, което най-вече оценявам у приятелите си? Жертвоготовност, може би това е най-важното.
Главният ми минус? Недостатъчността. Знам, че постоянно може повече и по-добре, не че съм перфекционист, само че всеки човек е по този начин организиран, да преследва идващото и следващото…
Любимо занятие? Кино – като фен и като артист.
Мечтата ми за благополучие? Аз го пребивавам, не го бленувам. Всички го имаме, би трябвало просто да се обърнем към него. Забелязали ли сте какъв брой неуместно гледат хората, които гледат интелигентен телефон? Можеш по лицата им да схванеш дали дават отговор на известия или гледат снимки… и до момента в който гледат оглупели умния телефон, щастието минава около тях.
Какво би било най-голямото ми злощастие? Загубата.
Какво бих желал да бъда?В „Кралят на риболовците “ има един откъс: „Благодаря ти, Господи, че аз съм си аз. “
В коя страна бих желал да пребивавам? В горната страна, много по-светло е.
Предпочитан от мен цвят? Не за носене, само че аленият ме радва доста. Според китайците е цветът на насладата, знак на огъня, който гони злините. Малко е като алените кончета, които носят някои хора. Но кончетата не са значими, значимо е какво носиш в сърцето и душата си.
Любимо цвете? Аз наскоро играх Фердинанд и като гледах какво е направил той в Ботаническата градина… какво бихме могли да създадем, един свят цялостен с цветя и дървета, а вместо това… Иначе, още от дребен одобрявам кокичетата, доста ме радваше като излязат от снега и знам, че идва пролетта.
Предпочитана птица? Всички са изумителни същества, само че предпочитам врабче.
Любими създатели в прозаичност? Покрай спектакъла , сега бих споделил Недялко Славов. Иначе към специалността си се занимавам най-вече с класици.
Любими поети? Ще играя Яворов в Театър 199 и Стоян Петров ми прочете някои негови стихотворения, които не съм чел. Бяха страхотни.
Герои от романи? Вено от Камбаната сега ми е на сърце. Иначе Рандъл Макмърфи от „Полет над кукувиче гнездо “.
Любими героини от романи? Ана Каренина и нейната орис ми влияят, само че все ми излизат типичен истории в главата. Но никой различен не взима връх.
Предпочитани композитори? Напоследък чувам класическа музика – Шопен, Беркович… Бах може би е утвърден талант, Ференц Лист. Те по-скоро са ми забавни, в сравнение с да съм ги изследвал, само че ми дават успокоение.
Фотограф: Стефан Н. ЩеревКадър от „ Камбаната “
Любими художници? Моят наследник Христо, на 5 години, ми е любим; дядо му Христо Караджилов мисля, че също е удивителен. Иначе, като по-малък си падах по Дали, след това харесвах повече Пикасо, в този момент бих споделил Рембранд.
Моите герои в действителния живот? Децата ми.
Моите героини от историята? По някаква причина в главата ми прозвуча „Излел е Дельо бунтовник “ на Валя Балканска. Но тя не е от историята още. Наскоро научих, че множеството самураи са били дами и била изключително добра – излизала против 10 бойци и ги е правила на мармалад. На Вено прякорът е Самурая, само че по напълно други аргументи. Като го напуснала приятелката му си споделил „Ей, Вено, към този момент си самичък урая “ – и от там Самурая. За мен майка ми е воин, не тъй като е единствено моя майка. Но е доста заслужен човек.
Любими имена? Радина, доста обичам това име. Имената на децата ми – Деян, Йоан, Христо. Но всяко име носи доста хубост. Ако един ден имам дъщеричка, бих я кръстил Дая – първата писмен знак от мен, една от майка ми и една от баба ми.
Какво ненавиждам повече от всичко останало? Може би нелепостта.
Исторически темперамент, който ненавиждам най-силно? Моята работа е не да ненавиждам, а да разбирам. Искам да разбирам и най-големия изверг.
Военно деяние, от което най-силно се удивлявам? Няма такова. Войната е бизнес. Не мога да се удивлявам на нещо такова.
Реформата, която оценявам най-вече? Не съм толкоз движимост в политиката, само че да кажем тази, която дава независимост.
Природната заложба, която бих желал да владея? Е, естествено бих желал да хвърча. Сам, без помощи.
Как бих желал да умра? Благодарен, спокоен и възрастен.
Сегашното положение на духа ми? В удобно, благотворно (защото творим), в усамотение.
Грешки, които най-лесно бих дал прошка? Принципно би трябвало да се простят всевъзможни неточности, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши.
Девиз? Нямам лозунг. Но ето една хумореска – по-добре късно, в сравнение с рано. Всеки човек всеки ден има нов лозунг, по този начин е по-интересно – без лозунг.
Актьорът и режисьор дава отговор на въпросника на Марсел Пруст.
https://atrakcia.bg/
Качеството, което искам да видя у един мъж? Мъжественост, геройство, мъжкарство… това, несъмнено, включва доста неща – да бъдеш благородник, да вземем за пример. Хубаво е човек да е непосредствен, освен мъжът, само че за него е наложително.
Фотограф: Стефан Н. ЩеревКадър от „ Камбаната “ Качеството, което избирам у една жена? Женствеността, отново като обобщаващ отговор. Независимо от еманципацията. Мисля, че сме равни. Жените превъзхождат мъжете в някои връзки, както и противоположното. Имаме потребност един от различен, господ по този начин ни е сътворил. Жената би трябвало да е нежна, красива, отвътре-отвън. Красотата е възприятие.
Качеството, което най-вече оценявам у приятелите си? Жертвоготовност, може би това е най-важното.
Главният ми минус? Недостатъчността. Знам, че постоянно може повече и по-добре, не че съм перфекционист, само че всеки човек е по този начин организиран, да преследва идващото и следващото…
Любимо занятие? Кино – като фен и като артист.
Мечтата ми за благополучие? Аз го пребивавам, не го бленувам. Всички го имаме, би трябвало просто да се обърнем към него. Забелязали ли сте какъв брой неуместно гледат хората, които гледат интелигентен телефон? Можеш по лицата им да схванеш дали дават отговор на известия или гледат снимки… и до момента в който гледат оглупели умния телефон, щастието минава около тях.
Какво би било най-голямото ми злощастие? Загубата.
Какво бих желал да бъда?В „Кралят на риболовците “ има един откъс: „Благодаря ти, Господи, че аз съм си аз. “
В коя страна бих желал да пребивавам? В горната страна, много по-светло е.
Предпочитан от мен цвят? Не за носене, само че аленият ме радва доста. Според китайците е цветът на насладата, знак на огъня, който гони злините. Малко е като алените кончета, които носят някои хора. Но кончетата не са значими, значимо е какво носиш в сърцето и душата си.
Любимо цвете? Аз наскоро играх Фердинанд и като гледах какво е направил той в Ботаническата градина… какво бихме могли да създадем, един свят цялостен с цветя и дървета, а вместо това… Иначе, още от дребен одобрявам кокичетата, доста ме радваше като излязат от снега и знам, че идва пролетта.
Предпочитана птица? Всички са изумителни същества, само че предпочитам врабче.
Любими създатели в прозаичност? Покрай спектакъла , сега бих споделил Недялко Славов. Иначе към специалността си се занимавам най-вече с класици.
Любими поети? Ще играя Яворов в Театър 199 и Стоян Петров ми прочете някои негови стихотворения, които не съм чел. Бяха страхотни.
Герои от романи? Вено от Камбаната сега ми е на сърце. Иначе Рандъл Макмърфи от „Полет над кукувиче гнездо “.
Любими героини от романи? Ана Каренина и нейната орис ми влияят, само че все ми излизат типичен истории в главата. Но никой различен не взима връх.
Предпочитани композитори? Напоследък чувам класическа музика – Шопен, Беркович… Бах може би е утвърден талант, Ференц Лист. Те по-скоро са ми забавни, в сравнение с да съм ги изследвал, само че ми дават успокоение.
Фотограф: Стефан Н. ЩеревКадър от „ Камбаната “ Любими художници? Моят наследник Христо, на 5 години, ми е любим; дядо му Христо Караджилов мисля, че също е удивителен. Иначе, като по-малък си падах по Дали, след това харесвах повече Пикасо, в този момент бих споделил Рембранд.
Моите герои в действителния живот? Децата ми.
Моите героини от историята? По някаква причина в главата ми прозвуча „Излел е Дельо бунтовник “ на Валя Балканска. Но тя не е от историята още. Наскоро научих, че множеството самураи са били дами и била изключително добра – излизала против 10 бойци и ги е правила на мармалад. На Вено прякорът е Самурая, само че по напълно други аргументи. Като го напуснала приятелката му си споделил „Ей, Вено, към този момент си самичък урая “ – и от там Самурая. За мен майка ми е воин, не тъй като е единствено моя майка. Но е доста заслужен човек.
Любими имена? Радина, доста обичам това име. Имената на децата ми – Деян, Йоан, Христо. Но всяко име носи доста хубост. Ако един ден имам дъщеричка, бих я кръстил Дая – първата писмен знак от мен, една от майка ми и една от баба ми.
Какво ненавиждам повече от всичко останало? Може би нелепостта.
Исторически темперамент, който ненавиждам най-силно? Моята работа е не да ненавиждам, а да разбирам. Искам да разбирам и най-големия изверг.
Военно деяние, от което най-силно се удивлявам? Няма такова. Войната е бизнес. Не мога да се удивлявам на нещо такова.
Реформата, която оценявам най-вече? Не съм толкоз движимост в политиката, само че да кажем тази, която дава независимост.
Природната заложба, която бих желал да владея? Е, естествено бих желал да хвърча. Сам, без помощи.
Как бих желал да умра? Благодарен, спокоен и възрастен.
Сегашното положение на духа ми? В удобно, благотворно (защото творим), в усамотение.
Грешки, които най-лесно бих дал прошка? Принципно би трябвало да се простят всевъзможни неточности, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши.
Девиз? Нямам лозунг. Но ето една хумореска – по-добре късно, в сравнение с рано. Всеки човек всеки ден има нов лозунг, по този начин е по-интересно – без лозунг.
Актьорът и режисьор дава отговор на въпросника на Марсел Пруст.
https://atrakcia.bg/
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ